Затварям очи уморени,

от сълзи дъбоко стаени.

Събирам сърце наранено,

от милион лъжи озлобено.

Жива съм още, едвам-едвам,

но ще имам ли сили напред да вървя?

Ще сложа маска една,

за да скрия тази ранена душа...

Дотатъчно нощи гоних съня,

достатъчно дни стоях, без да знам накъде да вървя.

Но сега е време да продължа.

Ще тръгна напред,

ще вървя сама с моите мисли,

ще нося цялата мъка събрана.

И знам, ще намеря някой във края,

който част от моята мъка ще вземе.

Достатъчно дълго бях сама...