20 мая 2014 г., 11:25

Една ранна утрин в нощният бар...

618 0 6

 

Една ранна утрин в нощният бар...

 

Отворил рано, или не затварял,

е бара неразсънен в утринта

и тук-таме по масите насядал

е някой, недопил си през нощта...

 

И бармана е сънен... Не говори

и не подхвърля шейкъра с финес,

надникват бързо заблудени хора,

или обърнат чаша-две на екс...

 

Навярно сбъркала адреса влезе

и дама поразголена, (но с вкус!)

безумно бе красива, и разглезено

до бара приближи... Все още пуст...

 

Случайните клиенти я събличаха

със погледи, размътени от сласт-

флуидите във въздуха протичаха

и мълнийно просветваха от страст...

 

В ръцете си красавицата носеше

плешиво куче в котешки размер,

посегна бармана да го докосне,

но изръмжа то: зло и с  маниер...

 

... Внезапно (някой цент за да изпроси)

дете във бара връхлетя почти,

изтропа бързо със крачета боси

и спря пред нея с молещи очи...

 

Погледна тя с погнуса зле прикрита,

а кучето от злоба побесня...

 

... И гневен мъж беднячето изрита,

и в  бара пак задряма похотта...

 

Коста Качев,

гр. Тампа/ Флорида          

USA

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления,Докторе!Честит Имен Ден с Пожелание за Крепко Здраве, Творчески Успени и Много Любов!
  • Много хубаво пройзводение.Поздрави от България!!!
  • Браво за това стихотворение!
  • И кучето и дамата - са еднакво зле..., пази боже от такъв вкус, и от такъв финес..., да не говорим за похотта..., тази разглезеност отвращава..., арогантна, капризна, която копнее за пари и власт...!!!
  • Браво, Коста! Невероятно истинско и написано с изключителен талант!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...