20.05.2014 г., 11:25

Една ранна утрин в нощният бар...

616 0 6

 

Една ранна утрин в нощният бар...

 

Отворил рано, или не затварял,

е бара неразсънен в утринта

и тук-таме по масите насядал

е някой, недопил си през нощта...

 

И бармана е сънен... Не говори

и не подхвърля шейкъра с финес,

надникват бързо заблудени хора,

или обърнат чаша-две на екс...

 

Навярно сбъркала адреса влезе

и дама поразголена, (но с вкус!)

безумно бе красива, и разглезено

до бара приближи... Все още пуст...

 

Случайните клиенти я събличаха

със погледи, размътени от сласт-

флуидите във въздуха протичаха

и мълнийно просветваха от страст...

 

В ръцете си красавицата носеше

плешиво куче в котешки размер,

посегна бармана да го докосне,

но изръмжа то: зло и с  маниер...

 

... Внезапно (някой цент за да изпроси)

дете във бара връхлетя почти,

изтропа бързо със крачета боси

и спря пред нея с молещи очи...

 

Погледна тя с погнуса зле прикрита,

а кучето от злоба побесня...

 

... И гневен мъж беднячето изрита,

и в  бара пак задряма похотта...

 

Коста Качев,

гр. Тампа/ Флорида          

USA

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления,Докторе!Честит Имен Ден с Пожелание за Крепко Здраве, Творчески Успени и Много Любов!
  • Много хубаво пройзводение.Поздрави от България!!!
  • Браво за това стихотворение!
  • И кучето и дамата - са еднакво зле..., пази боже от такъв вкус, и от такъв финес..., да не говорим за похотта..., тази разглезеност отвращава..., арогантна, капризна, която копнее за пари и власт...!!!
  • Браво, Коста! Невероятно истинско и написано с изключителен талант!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...