20 may 2014, 11:25

Една ранна утрин в нощният бар...

  Poesía » Otra
615 0 6

 

Една ранна утрин в нощният бар...

 

Отворил рано, или не затварял,

е бара неразсънен в утринта

и тук-таме по масите насядал

е някой, недопил си през нощта...

 

И бармана е сънен... Не говори

и не подхвърля шейкъра с финес,

надникват бързо заблудени хора,

или обърнат чаша-две на екс...

 

Навярно сбъркала адреса влезе

и дама поразголена, (но с вкус!)

безумно бе красива, и разглезено

до бара приближи... Все още пуст...

 

Случайните клиенти я събличаха

със погледи, размътени от сласт-

флуидите във въздуха протичаха

и мълнийно просветваха от страст...

 

В ръцете си красавицата носеше

плешиво куче в котешки размер,

посегна бармана да го докосне,

но изръмжа то: зло и с  маниер...

 

... Внезапно (някой цент за да изпроси)

дете във бара връхлетя почти,

изтропа бързо със крачета боси

и спря пред нея с молещи очи...

 

Погледна тя с погнуса зле прикрита,

а кучето от злоба побесня...

 

... И гневен мъж беднячето изрита,

и в  бара пак задряма похотта...

 

Коста Качев,

гр. Тампа/ Флорида          

USA

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления,Докторе!Честит Имен Ден с Пожелание за Крепко Здраве, Творчески Успени и Много Любов!
  • Много хубаво пройзводение.Поздрави от България!!!
  • Браво за това стихотворение!
  • И кучето и дамата - са еднакво зле..., пази боже от такъв вкус, и от такъв финес..., да не говорим за похотта..., тази разглезеност отвращава..., арогантна, капризна, която копнее за пари и власт...!!!
  • Браво, Коста! Невероятно истинско и написано с изключителен талант!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...