20 апр. 2024 г., 22:23

Една реалност

705 0 2

В сичко ехти.

Р еката шуми.

Е легантно живота кипи.

М ечката спи .

Е лена крехко пристъпва.

П ричудливо жужене се чува.

Р ояк пчели пирува. 

О блаците нежно се гонят.  

С лънцето жарко препича.

Т ревите вятърът борят. 

Р ибар през реката пресича.

А ромат на цветя се носи. 

Н евена стъпва с крака боси.

С ияяят косите и златни.

Т рептят очите и жадни. 

В исоко в небето птици се реят. 

О тново своята песен пеят .

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Женя Германова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

19 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...