В сичко ехти.
Р еката шуми.
Е легантно живота кипи.
М ечката спи .
Е лена крехко пристъпва.
П ричудливо жужене се чува.
Р ояк пчели пирува.
О блаците нежно се гонят.
С лънцето жарко препича.
Т ревите вятърът борят.
Р ибар през реката пресича.
А ромат на цветя се носи.
Н евена стъпва с крака боси.
С ияяят косите и златни.
Т рептят очите и жадни.
В исоко в небето птици се реят.
О тново своята песен пеят .
© Женя Германова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
