В сичко ехти.
Р еката шуми.
Е легантно живота кипи.
М ечката спи .
Е лена крехко пристъпва.
П ричудливо жужене се чува.
Р ояк пчели пирува.
О блаците нежно се гонят.
С лънцето жарко препича.
Т ревите вятърът борят.
Р ибар през реката пресича.
А ромат на цветя се носи.
Н евена стъпва с крака боси.
С ияяят косите и златни.
Т рептят очите и жадни.
В исоко в небето птици се реят.
О тново своята песен пеят .
© Женя Германова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
