Отново една самотна вечер.

Никакъв шум.

Оставам сама с мрака.

Боли ме.

Боли ме

и затова сълзите ми не спират.

Оглеждам се.

Няма светлина,

няма кой да ми подаде ръка,

няма кой да ме измъкне от дупката.

Упреци и пак,

и болката се усилва,

толкова силна, че ме пронизва.

Чувам само сърцето си,

борещо се да оцелее.

Сякаш съм малка пешка,

която върви по дъската на шаха.

Сама с болката крещя,

но никой не ме чува!

Задушавам се,

а никой не го интересува!

Поемам последния си дъх,

никой не ме вижда!

Никой...

Отново една самотна вечер.

Останала е само една единствена сълза,

която се дави в устните и изчезва.