12 янв. 2013 г., 17:35  

Една скромна поезия за самотата 

  Поэзия » Белые стихи
1138 0 2
Чудя се какво да напиша.
Гневът ме яде отвътре.
Моливите ми се чупят,
не мога нищо да нарисувам,
ядосана съм,
плача,
крещя, викам.
Напрежение. Училище. Стрес.
Три думи, а толкова много проблеми.
Прибирам се вкъщи сама,
ям сама, живея сама, израствам сама.
Имам някакви лица в стаята, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мъченик на Изкуството Все права защищены

Предложения
: ??:??