Една смешна присъда душата ми носи
и нелогично гледа и задава въпроси.
Незнайно къде тайно заспива,
с мисли прободни тя ме убива.
Смешна присъда имаш ли ти?
Смешно отровна да ти тежи?
Смешна присъда стон в нощта,
смешна присъда е любовта.
Смешно прикрита сладка лъжа.
Смешно нужна за да дишаш в света.
Смешно забравен затвор
за две осъдени сърца.
© Росица Красимирова Все права защищены