Една свещичка
на мама
Смърта е жестока и ни раздели,
ти си в черната земя,
а мене ме остави сама.
Не мога да те прегърна,
плаче моето сърце.
Не мога да те целуна,
в скръб и мъка е моята душа.
Не мога с тебе да поговоря,
едничка дума да ми кажеш
и моята ръка да стоплиш.
Липсва ми твоята прегръдка, мамо,
ах колко много те обичам аз!
Ти беше моята звездичка,
заспивах с твоите мили думи.
Ти беше моето слънчице,
събуждах се от твоят глас.
Две години мина,
откакто те няма.
С тебе го няма и моя смях.
Сега лежиш в пръста студена,
но да знаеш,
че вечно ще те обичам аз.
Една свещичка за тебе
гори в моите ръце,
поклон, мила майчице!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пенка Петрова Все права защищены
