Apr 23, 2015, 6:38 PM

Една свещичка

  Poetry » Other
1K 0 2

                                                                              на мама

Смърта е жестока и ни раздели,

ти си в черната земя,

а мене ме остави сама.

Не мога да те прегърна,

плаче моето сърце.

Не мога да те целуна,

в скръб и мъка е моята душа.

Не мога с тебе да поговоря,

едничка дума да ми кажеш

и моята ръка да стоплиш.

Липсва ми твоята прегръдка, мамо,

ах колко много те обичам аз!

Ти беше моята звездичка,

заспивах с твоите мили думи.

Ти беше моето слънчице,

събуждах се от твоят глас.

Две години мина,

откакто те няма.

С тебе го няма и моя смях.

Сега лежиш в пръста студена,

но да знаеш,

че вечно ще те обичам аз.

Една свещичка за тебе

гори в моите ръце,

поклон, мила майчице!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...