една сълза
Олтарен шепот е нощта,
тежи и стене... като време,
следи оставя, будна е
и чака някой, със фенер и ключове...
Дихание заспало е в маслините,
от толкова очакване сълзи,
за него няма прошка, няма раждане,
на сетен дъх е гроб домът.
Утайката изпита е до дъно,
тук никога снегът не се стопи,
тук думите до кръв са изпохапани
и устните - по-черни от куршум.
Една жена, едно разсъмване,
един нов кръст, една сълза...
и старите ръждясали пирони
рисуват по ръцете...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ася Все права защищены
