Олтарен шепот е нощта,
тежи и стене... като време,
следи оставя, будна е
и чака някой, със фенер и ключове...
Дихание заспало е в маслините,
от толкова очакване сълзи,
за него няма прошка, няма раждане,
на сетен дъх е гроб домът.
Утайката изпита е до дъно,
тук никога снегът не се стопи,
тук думите до кръв са изпохапани
и устните - по-черни от куршум.
Една жена, едно разсъмване,
един нов кръст, една сълза...
и старите ръждясали пирони
рисуват по ръцете...
© Ася All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
