9 апр. 2009 г., 12:31

Една сълза...

1K 0 10

Цялата мъка

в мойта душа

събрах в една

отронена сълза.

Пареща от горест

и обида тежка,

тя ще мъсти

за всяка твоя грешка.

 

Наказва те

от думи по-кармично!

Върви,

не се обръщай,

за мен е вече

безразлично!

Сълзата щом допусна

да пророня,

оставам те,

любов не търся

и не гоня!

Солената сълза

ще разяде до край

сърцето ти

себично.

Не се плаши!

Не е любов

и не е нищо лично!

 

Не мразя,

нито пък обичам!

Сълзата болка

е последна,

която

думите удави

и спря ме,

да не ги изричам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Toshich Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не мразя,
    нито пък обичам!
    Няма по-голямо наказание от безразличието!
    Прегръдка, Никол!

  • Поздрави за хубаво написаното стихотворение!
  • ах, хубаво казано, прочетох го с лекота, макар че стихът и емоционално натоварен, поздравления... особено финалът!
  • Една сълза побира в себе си цялата любов и цялата мъка на света. Поздрави за хубавия стих, Никол!
  • Докосващ, образен стих!
    Пожелавам смело напред,
    истинското щастие е пред теб,
    протегни ръце и го хвани,
    за миналото забрави...
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...