9 апр. 2009 г., 12:31

Една сълза...

1K 0 10

Цялата мъка

в мойта душа

събрах в една

отронена сълза.

Пареща от горест

и обида тежка,

тя ще мъсти

за всяка твоя грешка.

 

Наказва те

от думи по-кармично!

Върви,

не се обръщай,

за мен е вече

безразлично!

Сълзата щом допусна

да пророня,

оставам те,

любов не търся

и не гоня!

Солената сълза

ще разяде до край

сърцето ти

себично.

Не се плаши!

Не е любов

и не е нищо лично!

 

Не мразя,

нито пък обичам!

Сълзата болка

е последна,

която

думите удави

и спря ме,

да не ги изричам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Toshich Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не мразя,
    нито пък обичам!
    Няма по-голямо наказание от безразличието!
    Прегръдка, Никол!

  • Поздрави за хубаво написаното стихотворение!
  • ах, хубаво казано, прочетох го с лекота, макар че стихът и емоционално натоварен, поздравления... особено финалът!
  • Една сълза побира в себе си цялата любов и цялата мъка на света. Поздрави за хубавия стих, Никол!
  • Докосващ, образен стих!
    Пожелавам смело напред,
    истинското щастие е пред теб,
    протегни ръце и го хвани,
    за миналото забрави...
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...