Apr 9, 2009, 12:31 PM

Една сълза...

  Poetry » Other
1K 0 10

Цялата мъка

в мойта душа

събрах в една

отронена сълза.

Пареща от горест

и обида тежка,

тя ще мъсти

за всяка твоя грешка.

 

Наказва те

от думи по-кармично!

Върви,

не се обръщай,

за мен е вече

безразлично!

Сълзата щом допусна

да пророня,

оставам те,

любов не търся

и не гоня!

Солената сълза

ще разяде до край

сърцето ти

себично.

Не се плаши!

Не е любов

и не е нищо лично!

 

Не мразя,

нито пък обичам!

Сълзата болка

е последна,

която

думите удави

и спря ме,

да не ги изричам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Toshich All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не мразя,
    нито пък обичам!
    Няма по-голямо наказание от безразличието!
    Прегръдка, Никол!

  • Поздрави за хубаво написаното стихотворение!
  • ах, хубаво казано, прочетох го с лекота, макар че стихът и емоционално натоварен, поздравления... особено финалът!
  • Една сълза побира в себе си цялата любов и цялата мъка на света. Поздрави за хубавия стих, Никол!
  • Докосващ, образен стих!
    Пожелавам смело напред,
    истинското щастие е пред теб,
    протегни ръце и го хвани,
    за миналото забрави...
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...