9 окт. 2008 г., 08:48

Една сълзА невидима... 

  Поэзия » Другая
1133 0 21
Той  беше свит,
болнАв.
Почти  от този  свят да  си  отиде...

Със маска  кислородна  на  лицето,
със  системи за Живот...
Така  видяла  го  Сестра  му -
в  този  ден - дошла на Свиждане...

Над  него  Тя  надвесена  


билА.


Лицето  и,
уж весело,

една

СълзА

невидима
отронило...

когато  
сякаш  за  последно  го  прегърнала,
във най-жестокото  довиждане...
А  топлината и -
тогава  сграбчила незримото -

покълнала

в  Сърцето  му...


Той изведнъж-
като  във сън -
дълбоко  в  себе си - опомнил се...
И тази ЖивинкА,
отгдето  бил  поел - го върнала...

Зъбчатата  машина Адска спряла... и
на обратно да върти  започнала...


...

Потокът!!!!

Музиката на Живота!!!
може  би  най  -много  радва  се, когато зарад някого ТъжИ...

дори  във  този... този сбъркан свят -
кога да  дойде  точно...
Като  Сияние  загледано  в бездънната  невидимост  Дълбока...
Тя  просто  чувства  как  - от само  себе  си... напред   



да  продължИ...

© Кирил Бачев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??