Той беше свит, болнАв. Почти от този свят да си отиде...
Със маска кислородна на лицето, със системи за Живот... Така видяла го Сестра му - в този ден - дошла на Свиждане...
Над него Тя надвесена
билА.
Лицето и, уж весело,
една
СълзА
невидима отронило...
когато сякаш за последно го прегърнала, във най-жестокото довиждане... А топлината и - тогава сграбчила незримото -
покълнала
в Сърцето му...
Той изведнъж- като във сън - дълбоко в себе си - опомнил се... И тази ЖивинкА, отгдето бил поел - го върнала...
Зъбчатата машина Адска спряла... и на обратно да върти започнала...
...
Потокът!!!!
Музиката на Живота!!! може би най -много радва се, когато зарад някого ТъжИ...
дори във този... този сбъркан свят - кога да дойде точно... Като Сияние загледано в бездънната невидимост Дълбока... Тя просто чувства как - от само себе си... напред
Прекрасен стих! Любовта и тъгата са движели света. Любовта го създава, а тъгата го развива. За да стигне до съвременното развитие човечеството е минало с любов през пот, кръв и сълзи. Нека превърнем любовта в бъдеще, потта в удоволствие, кръвта в жива вода, а сълзите в радост, за да спрем адската машина на смъртта. Поздрав!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав и прегръдка!!!