Една сълзА невидима...
болнАв.
Почти от този свят да си отиде...
Със маска кислородна на лицето,
със системи за Живот...
Така видяла го Сестра му -
в този ден - дошла на Свиждане...
Над него Тя надвесена
билА.
Лицето и,
уж весело,
една
СълзА
невидима
отронило...
когато
сякаш за последно го прегърнала,
във най-жестокото довиждане...
А топлината и -
тогава сграбчила незримото -
покълнала
в Сърцето му...
Той изведнъж-
като във сън -
дълбоко в себе си - опомнил се...
И тази ЖивинкА,
отгдето бил поел - го върнала...
Зъбчатата машина Адска спряла... и
на обратно да върти започнала...
...
Потокът!!!!
Музиката на Живота!!!
може би най -много радва се, когато зарад някого ТъжИ...
дори във този... този сбъркан свят -
кога да дойде точно...
Като Сияние загледано в бездънната невидимост Дълбока...
Тя просто чувства как - от само себе си... напред
да продължИ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Бачев Всички права запазени