9.10.2008 г., 8:48

Една сълзА невидима...

1.5K 0 21
Той  беше свит,
болнАв.
Почти  от този  свят да  си  отиде...

Със маска  кислородна  на  лицето,
със  системи за Живот...
Така  видяла  го  Сестра  му -
в  този  ден - дошла на Свиждане...

Над  него  Тя  надвесена  


билА.


Лицето  и,
уж весело,

една

СълзА

невидима
отронило...

когато  
сякаш  за  последно  го  прегърнала,
във най-жестокото  довиждане...
А  топлината и -
тогава  сграбчила незримото -

покълнала

в  Сърцето  му...


Той изведнъж-
като  във сън -
дълбоко  в  себе си - опомнил се...
И тази ЖивинкА,
отгдето  бил  поел - го върнала...

Зъбчатата  машина Адска спряла... и
на обратно да върти  започнала...


...

Потокът!!!!

Музиката на Живота!!!
може  би  най  -много  радва  се, когато зарад някого ТъжИ...

дори  във  този... този сбъркан свят -
кога да  дойде  точно...
Като  Сияние  загледано  в бездънната  невидимост  Дълбока...
Тя  просто  чувства  как  - от само  себе  си... напред   



да  продължИ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Бачев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вълнуваш!!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • За много години, Кирчо - благодаря за душевността в Поезията ти!
  • Добра среща ,приятели!
  • Много хубаво свършва,като приказка!
    Поздарви!
  • Прекрасен стих! Любовта и тъгата са движели света. Любовта го създава, а тъгата го развива. За да стигне до съвременното развитие човечеството е минало с любов през пот, кръв и сълзи. Нека превърнем любовта в бъдеще, потта в удоволствие, кръвта в жива вода, а сълзите в радост, за да спрем адската машина на смъртта. Поздрав!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...