9.10.2008 г., 8:48

Една сълзА невидима...

1.5K 0 21
Той  беше свит,
болнАв.
Почти  от този  свят да  си  отиде...

Със маска  кислородна  на  лицето,
със  системи за Живот...
Така  видяла  го  Сестра  му -
в  този  ден - дошла на Свиждане...

Над  него  Тя  надвесена  


билА.


Лицето  и,
уж весело,

една

СълзА

невидима
отронило...

когато  
сякаш  за  последно  го  прегърнала,
във най-жестокото  довиждане...
А  топлината и -
тогава  сграбчила незримото -

покълнала

в  Сърцето  му...


Той изведнъж-
като  във сън -
дълбоко  в  себе си - опомнил се...
И тази ЖивинкА,
отгдето  бил  поел - го върнала...

Зъбчатата  машина Адска спряла... и
на обратно да върти  започнала...


...

Потокът!!!!

Музиката на Живота!!!
може  би  най  -много  радва  се, когато зарад някого ТъжИ...

дори  във  този... този сбъркан свят -
кога да  дойде  точно...
Като  Сияние  загледано  в бездънната  невидимост  Дълбока...
Тя  просто  чувства  как  - от само  себе  си... напред   



да  продължИ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Бачев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вълнуваш!!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • За много години, Кирчо - благодаря за душевността в Поезията ти!
  • Добра среща ,приятели!
  • Много хубаво свършва,като приказка!
    Поздарви!
  • Прекрасен стих! Любовта и тъгата са движели света. Любовта го създава, а тъгата го развива. За да стигне до съвременното развитие човечеството е минало с любов през пот, кръв и сълзи. Нека превърнем любовта в бъдеще, потта в удоволствие, кръвта в жива вода, а сълзите в радост, за да спрем адската машина на смъртта. Поздрав!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...