На хребета
Отхвърляш всички минали любови.
Последната е младост и възторг.
И свобода. Разкъсани окови.
Милувка късна от самия Бог.
Макар че слънцето над теб е есенно
и падат вече първите листа,
в душата ти е изгрев, зов и песен.
А Зимата е чак след сто лета.
Красиво е. Дори е романтично –
на Хребета да срещнеш любовта.
Човекът е обречен да обича,
дори ако е краят на света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
)))
