На хребета
Отхвърляш всички минали любови.
Последната е младост и възторг.
И свобода. Разкъсани окови.
Милувка късна от самия Бог.
Макар че слънцето над теб е есенно
и падат вече първите листа,
в душата ти е изгрев, зов и песен.
А Зимата е чак след сто лета.
Красиво е. Дори е романтично –
на Хребета да срещнеш любовта.
Човекът е обречен да обича,
дори ако е краят на света.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
)))
