17.07.2009 г., 10:58 ч.  

На хребета 

  Поезия » Любовна
2088 0 17
Отхвърляш всички минали любови.
Последната е младост и възторг.
И свобода. Разкъсани окови.
Милувка късна от самия Бог.
Макар че слънцето над теб е есенно
и падат вече първите листа,
в душата ти е изгрев, зов и песен.
А Зимата е чак след сто лета.
Красиво е. Дори е романтично –
на Хребета да срещнеш любовта.
Човекът е обречен да обича,
дори ако е краят на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??