5 окт. 2007 г., 11:07

ЕДНА УСМИВКА САМО

1.1K 0 29

"Неведоми са пътищата Божи,
а ние за никъде вървим.
Егоестично се усмихваме, а можем
от живота най-святото да съхраним!"


Тежат клепачите и делникът подпухнал
в очите ни угасва присмехулно.
Под нозете ни немеят улиците глухи.
Една усмивка, колко струва?

Забравен, единствен светофарът ни събира
на кръстовище - изгубен някъде живот.
На заем сме щастливи, а умираме.
Не ни остана време за любов.

Безлични сме във сивото пространство.
Нехаещи и чужди, непознали радостта,
а малко трябва, една усмивка само,
за да се докоснем до най-ценното в света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...