5.10.2007 г., 11:07 ч.

ЕДНА УСМИВКА САМО 

  Поезия
957 0 29

"Неведоми са пътищата Божи,
а ние за никъде вървим.
Егоестично се усмихваме, а можем
от живота най-святото да съхраним!"


Тежат клепачите и делникът подпухнал
в очите ни угасва присмехулно.
Под нозете ни немеят улиците глухи.
Една усмивка, колко струва?

Забравен, единствен светофарът ни събира
на кръстовище - изгубен някъде живот.
На заем сме щастливи, а умираме.
Не ни остана време за любов.

Безлични сме във сивото пространство.
Нехаещи и чужди, непознали радостта,
а малко трябва, една усмивка само,
за да се докоснем до най-ценното в света.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??