ЕДНА УСМИВКА САМО
"Неведоми са пътищата Божи,
а ние за никъде вървим.
Егоестично се усмихваме, а можем
от живота най-святото да съхраним!"
Тежат клепачите и делникът подпухнал
в очите ни угасва присмехулно.
Под нозете ни немеят улиците глухи.
Една усмивка, колко струва?
Забравен, единствен светофарът ни събира
на кръстовище - изгубен някъде живот.
На заем сме щастливи, а умираме.
Не ни остана време за любов.
Безлични сме във сивото пространство.
Нехаещи и чужди, непознали радостта,
а малко трябва, една усмивка само,
за да се докоснем до най-ценното в света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
Обичам те.
