4 сент. 2007 г., 23:57

Една вечер без теб

741 0 2

 Тъжно е, когато те няма до мен.
 Сега съм потънала в коприна и сатен.
 Звездите греят някак с ярка светлина
 и ми казват, че идва любовта.

 Чакам те, но ти не идваш.
 Свещта догаря с тънък пламък.
 Нещо потрепва в моята душа -
 нима сърцето ти е камък?

 Тъжно е, когато ти не си до мен.
 Не ме карай да съм нещастна ден след ден.
 Още слушам как музиката там звучи -
 но не се радва моето сърце, мълчи.

 Тази нощ е тъмна без теб,
 мрак прониква и в моето сърце.
 Дали ще издържа до сутринта,
 за да срещна най-сетне любовта?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...