Една вечер в страната на спомените...
Една вечер в страната на спомените...
Към залез Слънцето клонеше,
полъхваше прохладен бриз
и този ден след малко щеше
да отшуми като каприз...
... А ти бе моята Принцеса,
но беше в друг един Живот,
а всичко Времето отнесе
и не допусна втори ход...
Засилена вълна изплиска
и двамата ни на шега,
а ти престорено изписка
и хукна боса по брега...
Подгоних те, за да те хвана-
ти спря сама със кръшен смях
и без да разбера в „капана”
на любовта се озовах...
Вълните идваха в редици
и бързо тръгваха назад-
тогава в твоите зеници
събра се целият ми Свят...
... И беше толкова приятно:
оная вечер, този бряг,
че ето днес, дошъл обратно,
да те догоня искам пак!...
В зениците ти да погледна
и в пъстрия калейдоскоп
на светлината им вълшебна
да видя „старият” Живот
и на скалата, до прибоя,
щом седнеш като в царствен трон,
аз нова вечер да измоля,
Принцесо моя, със поклон!...
Коста Качев,
06.11.2013.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
