Една вечер в страната на спомените...
Една вечер в страната на спомените...
Към залез Слънцето клонеше,
полъхваше прохладен бриз
и този ден след малко щеше
да отшуми като каприз...
... А ти бе моята Принцеса,
но беше в друг един Живот,
а всичко Времето отнесе
и не допусна втори ход...
Засилена вълна изплиска
и двамата ни на шега,
а ти престорено изписка
и хукна боса по брега...
Подгоних те, за да те хвана-
ти спря сама със кръшен смях
и без да разбера в „капана”
на любовта се озовах...
Вълните идваха в редици
и бързо тръгваха назад-
тогава в твоите зеници
събра се целият ми Свят...
... И беше толкова приятно:
оная вечер, този бряг,
че ето днес, дошъл обратно,
да те догоня искам пак!...
В зениците ти да погледна
и в пъстрия калейдоскоп
на светлината им вълшебна
да видя „старият” Живот
и на скалата, до прибоя,
щом седнеш като в царствен трон,
аз нова вечер да измоля,
Принцесо моя, със поклон!...
Коста Качев,
06.11.2013.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
