... една вероятна невъзможност...

26 окт. 2018 г., 22:08

Поэзия » Любовная

644 6 7

"Остави разумът да спи. Аз искам
да говоря със сърцето ти."

Наострена коса умът.
По трепетите откосява.
Но зрънцето си има път.
И тайно и дълбоко го посявам.

И няколко сълзи. За да блестят.
И болките от сол да ми лекуват.
А сетивата? Нека да заспят.
По гладките води да засънуват.

Неудържимости преминали Отвъд...
На облаци. На трески. И на шепоти.
И виждам как изгубва се Светът.
И как поникват в мен Небета.

Светкавици. И бури из жита.
Пламтят листа във есенната строгост.
Ще нижа по сърцето ти Лета.
Листа, обречени на Бога...

Dark_Island (Таня Георгиева)

2018-10-31T15:56:31+02:00

Ани, благодаря и от двете...
Anita765 (Ани Монева)

2018-10-30T18:09:15+02:00

Направо си изтекла пред очите ми.
На лирическата пожелавам най-сините небеса!
А на теб повече такива стихогворения!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2018-10-30T17:58:11+02:00

Благодаря на поспрелите...
dansyto (Данаил Таков)

2018-10-29T22:46:11+02:00

Много ми хареса, Таня!
И няколко сълзи. За да блестят.
И болките от сол да ми лекуват.
А сетивата? Нека да заспят.
По гладките води да засънуват. !!!
Веси_Еси (Еси)

2018-10-28T17:13:03+02:00

"Неудържимости преминали Отвъд...
На облаци. На трески. И на шепоти.
И виждам как изгубва се Светът.
И как поникват в мен Небета..." !!!
Прекрасно!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-10-27T22:29:15+03:00

Харесва ми!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-10-27T06:14:04+03:00

Сърцето без умът е една вероятна невъзможност.Кой ще осмисля чувствата които наричаме Любов?