... една вероятна невъзможност...
... една вероятна невъзможност...
"Остави разумът да спи. Аз искам
да говоря със сърцето ти."
Наострена коса умът.
По трепетите откосява.
Но зрънцето си има път.
И тайно и дълбоко го посявам.
И няколко сълзи. За да блестят.
И болките от сол да ми лекуват.
А сетивата? Нека да заспят.
По гладките води да засънуват.
Неудържимости преминали Отвъд...
На облаци. На трески. И на шепоти.
И виждам как изгубва се Светът.
И как поникват в мен Небета.
Светкавици. И бури из жита.
Пламтят листа във есенната строгост.
Ще нижа по сърцето ти Лета.
Листа, обречени на Бога...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
