... една вероятна невъзможност...
... една вероятна невъзможност...
"Остави разумът да спи. Аз искам
да говоря със сърцето ти."
Наострена коса умът.
По трепетите откосява.
Но зрънцето си има път.
И тайно и дълбоко го посявам.
И няколко сълзи. За да блестят.
И болките от сол да ми лекуват.
А сетивата? Нека да заспят.
По гладките води да засънуват.
Неудържимости преминали Отвъд...
На облаци. На трески. И на шепоти.
И виждам как изгубва се Светът.
И как поникват в мен Небета.
Светкавици. И бури из жита.
Пламтят листа във есенната строгост.
Ще нижа по сърцето ти Лета.
Листа, обречени на Бога...
© Таня Георгиева All rights reserved.
