12 дек. 2007 г., 10:57

Една втора 

  Поэзия
1189 0 12
 

Носталгията денем

сапунисва с облаци небето.

И миналото превалява.

После слънцето

е току-що измитото

око на циклоп.

Не бива да намига.

Не бива да му причернява.

В противен случай

в полуизпитата ми чаша

половин луна

или  една втора отражение

на отразено слънце.

Напук на тишината

звукът е

от нощно чупене

на аналгин.

По половинка

преди събуждане.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??