Една втора
Носталгията денем
сапунисва с облаци небето.
И миналото превалява.
После слънцето
е току-що измитото
око на циклоп.
Не бива да намига.
Не бива да му причернява.
В противен случай
в полуизпитата ми чаша
половин луна
или една втора отражение
на отразено слънце.
Напук на тишината
звукът е
от нощно чупене
на аналгин.
По половинка
преди събуждане.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Василева Все права защищены
Поздрави
