Една втора
Носталгията денем
сапунисва с облаци небето.
И миналото превалява.
После слънцето
е току-що измитото
око на циклоп.
Не бива да намига.
Не бива да му причернява.
В противен случай
в полуизпитата ми чаша
половин луна
или една втора отражение
на отразено слънце.
Напук на тишината
звукът е
от нощно чупене
на аналгин.
По половинка
преди събуждане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Василева Всички права запазени
Поздрави
