12.12.2007 г., 10:57 ч.

Една втора 

  Поезия
1056 0 12
 

Носталгията денем

сапунисва с облаци небето.

И миналото превалява.

После слънцето

е току-що измитото

око на циклоп.

Не бива да намига.

Не бива да му причернява.

В противен случай

в полуизпитата ми чаша

половин луна

или  една втора отражение

на отразено слънце.

Напук на тишината

звукът е

от нощно чупене

на аналгин.

По половинка

преди събуждане.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??