Носталгията денем
сапунисва с облаци небето.
И миналото превалява.
После слънцето
е току-що измитото
око на циклоп.
Не бива да намига.
Не бива да му причернява.
В противен случай
в полуизпитата ми чаша
половин луна
или една втора отражение
на отразено слънце.
Напук на тишината
звукът е
от нощно чупене
на аналгин.
По половинка
преди събуждане.
© Мария Василева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави