Една звездна вечер в Океана
Една звездна вечер в Океана
на Силвана
С облаци от залез Вятърът направи
към нощта предверие и през него сам
първите звезди да пръсне не забрави,
залюлял вечерният и сънен Океан...
Толкова красиво беше, че помислих
Вятъра прегърнал тук да полетя
и да изживея в Океана истински
порива безумен в детската мечта...
...Спомних си обаче друга звездна вечер:
с аромат край мен на цъфнали липи
и едно момиче, на което вече,
вече обещал бях всичките звезди...
От мечти небето слязло беше ниско-
толкоз натежало, че с ръка дори
можех да го стигна, стига да поиска
моето момиче своите звезди...
Но не беше алчно моето момиче
стигаха му само нашите мечти...
Тъй и днес звездите, все така са ничии-
устни ми поиска то, а не звезди...
...Тук над Океана слезе звездна вечер,
а във звездна вечер мен не ми се спи...
...Вятър тих довея нейде отдалече
аромат на женски устни и липи...
Някога в Пасифика
д-р Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
