15 февр. 2013 г., 10:26

Еднакви

778 0 0

                                                                     Еднакви

 

                                                Светът е място за всички нас,

                                                какъвто и да си, където и да си,

                                                и всеки има правото на глас,

                                                какъвто съм аз, такъв си и ти.

 

                                               Светът ни дава право да живеем,

                                               наследници да имаме, живот да дарим,

                                               и белият флаг в сърцата да развеем

                                               и заедно ние напредък да градим.

 

                                              Нашите деца са нашата опора

                                              и те след нас ще имат пак деца,

                                              ще градят те плочките на двора,

                                              които ний положихме, а те след това.

 

                                              И така ще бъде - всяко поколение,

                                              какъвто и да си, където и да си,

                                              но имам си аз собствено мнение,

                                              че какъвто съм аз, такъв си и ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...