12 апр. 2008 г., 17:24

Едни отминали дни...

1.1K 0 2

Помниш ли онези слънчеви дни?
Помниш ли усмивките ни?
Онази обич голяма!
Оновя щастие, което вече го няма!
Помниш ли как се обичахме?
Помниш ли как един на друг се обричахме?
Помниш? Едва ли! Сега си забравил...
Любовта ми си изоставил!
Аз вечно ще те помня!
Моето сърце на теб принадлежи!
Аз вечно ще съм твоя!
Но ти няма да си мой... Уви!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ши Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мила ,пишеш красиво,не се отчайваи и аз си мислех,че никога няма да мога да пиша когато съм щастлива,но се получи.А и след всяка болка идва и радостта.Въпреки,че и при мен по-лесно се редят думите когато съм наранена,не се предавам.Желая ти успех във всичко и ако,не можеш да сътвориш нищо когато ти е леко на душата то по добре е да нямя моменти в който да пишеш.
  • Хубаво е

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...