Apr 12, 2008, 5:24 PM

Едни отминали дни...

Poetry » Love

1.1K 0 2

Помниш ли онези слънчеви дни?
Помниш ли усмивките ни?
Онази обич голяма!
Оновя щастие, което вече го няма!
Помниш ли как се обичахме?
Помниш ли как един на друг се обричахме?
Помниш? Едва ли! Сега си забравил...
Любовта ми си изоставил!
Аз вечно ще те помня!
Моето сърце на теб принадлежи!
Аз вечно ще съм твоя!
Но ти няма да си мой... Уви!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

annci77 (Анна Петрова)

Мила ,пишеш красиво,не се отчайваи и аз си мислех,че никога няма да мога да пиша когато съм щастлива,но се получи.А и след всяка болка идва и радостта.Въпреки,че и при мен по-лесно се редят думите когато съм наранена,не се предавам.Желая ти успех във всичко и ако,не можеш да сътвориш нищо когато ти е леко на душата то по добре е да нямя моменти в който да пишеш.

2008-05-30T17:06:46+03:00
beytula_bubu (Бен Ар)

Хубаво е

2008-04-12T18:27:28+03:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0