25 сент. 2007 г., 19:09

Едно безпредметно състезание

1.1K 0 4
Едно безпредметно състезание
и хиляди невинни жертви.
Ние ли бяхме най-отпред генералите?
Ти едва ли имаш оправдание
за думите си, изречени към мен,
по-тежки и велики от медалите.

Нашата борба не е безцелна:
ти печелиш, често те надвивам аз.
Ние сякаш с това се забавляваме
и душата ми сякаш безпределна
спечели ти и остави ме без глас,
а докога с теб ще продължаваме?

***

Всичко бе започнато от мой стих,
не беше добър, нито необикновен.
Това бе просто покана за игра,
но днес имам сили и благодарих,
с теб станах доста по-обогатен,
пишейки стотици стихове за това.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...