Едно безпредметно състезание
и хиляди невинни жертви.
Ние ли бяхме най-отпред генералите?
Ти едва ли имаш оправдание
за думите си, изречени към мен,
по-тежки и велики от медалите.
Нашата борба не е безцелна:
ти печелиш, често те надвивам аз.
Ние сякаш с това се забавляваме
и душата ми сякаш безпределна
спечели ти и остави ме без глас,
а докога с теб ще продължаваме?
***
Всичко бе започнато от мой стих,
не беше добър, нито необикновен.
Това бе просто покана за игра,
но днес имам сили и благодарих,
с теб станах доста по-обогатен,
пишейки стотици стихове за това.
© Христо Андонов All rights reserved.