14 февр. 2020 г., 10:42

Едно благодаря

884 0 0

  

Живееш ти един живот изпълнен с щастливи, но и с тъжни моменти.

Вкопчваш се в дълбочината на своята същност и откриваш притеснения, тревоги, радост и несполуки.

 

Казваш си : Защо това продължава да се случва все на мен? - а после всичко отминава за миг ден след ден.

 

Обичаш като даваш частица от теб или поне искаш да промениш някой чужд мироглед,
но туй чувство спохожда те секунда след секунда и чуваш в един момент шепне ти

твоя глас и ти казва:

 

Човеко! Не тъгувай и не скърби, защото всички знаем, че животът е кратък и няма нужда да гледаш с празен поглед към земята, защото ти си господарят на съдбата. 

 

Копнеж има един, който утопичен може да бъде дори, но ти знай все някак може да се издигнеш от пепелта и да полетиш отново като Феникс, който прелетява смело над света.

 

Продължавай да следваш ти своите мечти, но най-вече помни : Надявай се на утре, но днес приеми, че няма ден като този, който да блести така ярко както никой друг ден, защото ако не си сам то какво по-хубаво от това, наречи го късмет или съдба - ще ти кажа само едно благодаря!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Абушев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....