14 февр. 2020 г., 10:42

Едно благодаря

879 0 0

  

Живееш ти един живот изпълнен с щастливи, но и с тъжни моменти.

Вкопчваш се в дълбочината на своята същност и откриваш притеснения, тревоги, радост и несполуки.

 

Казваш си : Защо това продължава да се случва все на мен? - а после всичко отминава за миг ден след ден.

 

Обичаш като даваш частица от теб или поне искаш да промениш някой чужд мироглед,
но туй чувство спохожда те секунда след секунда и чуваш в един момент шепне ти

твоя глас и ти казва:

 

Човеко! Не тъгувай и не скърби, защото всички знаем, че животът е кратък и няма нужда да гледаш с празен поглед към земята, защото ти си господарят на съдбата. 

 

Копнеж има един, който утопичен може да бъде дори, но ти знай все някак може да се издигнеш от пепелта и да полетиш отново като Феникс, който прелетява смело над света.

 

Продължавай да следваш ти своите мечти, но най-вече помни : Надявай се на утре, но днес приеми, че няма ден като този, който да блести така ярко както никой друг ден, защото ако не си сам то какво по-хубаво от това, наречи го късмет или съдба - ще ти кажа само едно благодаря!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Абушев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...