Живееш ти един живот изпълнен с щастливи, но и с тъжни моменти.
Вкопчваш се в дълбочината на своята същност и откриваш притеснения, тревоги, радост и несполуки.
Казваш си : Защо това продължава да се случва все на мен? - а после всичко отминава за миг ден след ден.
Обичаш като даваш частица от теб или поне искаш да промениш някой чужд мироглед,
но туй чувство спохожда те секунда след секунда и чуваш в един момент шепне ти
твоя глас и ти казва:
Човеко! Не тъгувай и не скърби, защото всички знаем, че животът е кратък и няма нужда да гледаш с празен поглед към земята, защото ти си господарят на съдбата.
Копнеж има един, който утопичен може да бъде дори, но ти знай все някак може да се издигнеш от пепелта и да полетиш отново като Феникс, който прелетява смело над света.
Продължавай да следваш ти своите мечти, но най-вече помни : Надявай се на утре, но днес приеми, че няма ден като този, който да блести така ярко както никой друг ден, защото ако не си сам то какво по-хубаво от това, наречи го късмет или съдба - ще ти кажа само едно благодаря!!
© Иван Абушев Всички права запазени