3 нояб. 2010 г., 14:02

Едно чувство, прелетяло над Желен "Чудна работа"

1.2K 0 0

Сълзи се стичат по дървата още влажни...

Опарени от огнена наслада.

Разпилени, последните им мисли прашни,

политаха под облачна рокада.

 

Звездите, сгушили се в есенна мъгла

и тих дъждец, измиващ всечия тъга...

Души, събрали се в екологична ниша.

И свирят с вятъра,

и пеят с птиците,

и с огнен дъх в студена нощ въздишат...

 

А мен сърце ми не изстива

от щастие и от наслада :)

Върти, подскача си

и в миг се слива

със пламък от горещата стихия...

Като изгарящ лист хартия,

докоснал се до Божията вяра!

 

И времето бе също толкова игриво...

Красиво, но необяснимо...

Сиво...

Леко диво...

Изпълнено с прелитащо спокойствие,

което гони се със вятъра,

шумоли в дървесните корони

и рони -

капки дъжд от театъра на облачно преплетени сезони.

 

2010 г. Благодаря за гостоприемството,

наистина ми се отрази чудотворно!!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елмо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...