Сълзи се стичат по дървата още влажни...

Опарени от огнена наслада.

Разпилени, последните им мисли прашни,

политаха под облачна рокада.

Звездите, сгушили се в есенна мъгла

и тих дъждец, измиващ всечия тъга...

Души, събрали се в екологична ниша.

И свирят с вятъра,

и пеят с птиците,

и с огнен дъх в студена нощ въздишат...

А мен сърце ми не изстива

от щастие и от наслада :)

Върти, подскача си

и в миг се слива

със пламък от горещата стихия...

Като изгарящ лист хартия,

докоснал се до Божията вяра!

И времето бе също толкова игриво...

Красиво, но необяснимо...

Сиво...

Леко диво...

Изпълнено с прелитащо спокойствие,

което гони се със вятъра,

шумоли в дървесните корони

и рони -

капки дъжд от театъра на облачно преплетени сезони.

2010 г. Благодаря за гостоприемството,

наистина ми се отрази чудотворно!!