3.11.2010 г., 14:02

Едно чувство, прелетяло над Желен "Чудна работа"

1.2K 0 0

Сълзи се стичат по дървата още влажни...

Опарени от огнена наслада.

Разпилени, последните им мисли прашни,

политаха под облачна рокада.

 

Звездите, сгушили се в есенна мъгла

и тих дъждец, измиващ всечия тъга...

Души, събрали се в екологична ниша.

И свирят с вятъра,

и пеят с птиците,

и с огнен дъх в студена нощ въздишат...

 

А мен сърце ми не изстива

от щастие и от наслада :)

Върти, подскача си

и в миг се слива

със пламък от горещата стихия...

Като изгарящ лист хартия,

докоснал се до Божията вяра!

 

И времето бе също толкова игриво...

Красиво, но необяснимо...

Сиво...

Леко диво...

Изпълнено с прелитащо спокойствие,

което гони се със вятъра,

шумоли в дървесните корони

и рони -

капки дъжд от театъра на облачно преплетени сезони.

 

2010 г. Благодаря за гостоприемството,

наистина ми се отрази чудотворно!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...