18 авг. 2009 г., 21:12

Едно дете

654 0 0

Под мрачното небе,
на кръстопът стои дете,
объркано, ронещо сълзи -
то не знае по кой път да върви.
Бърза да реши накъде да поеме,
но по всичко си личи, че няма време,
сякаш бяга, сякаш няма дом,
търси нещо - може би подслон,
там, където може да се скрие
и своето минало с вода да измие.
В едната си ръка държи картинка,
държи я здраво, не иска да я изпуска,
а в другата стиснало в юмрук стара снимка,
която иска да скъса, все едно е примка.
То тръгна, направи първите крачки -
дано по пътя си да няма пречки.
Дано тази малка душа оцелее.
Дано от живота да не полудее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Ламбева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...