18 авг. 2009 г., 21:12

Едно дете

657 0 0

Под мрачното небе,
на кръстопът стои дете,
объркано, ронещо сълзи -
то не знае по кой път да върви.
Бърза да реши накъде да поеме,
но по всичко си личи, че няма време,
сякаш бяга, сякаш няма дом,
търси нещо - може би подслон,
там, където може да се скрие
и своето минало с вода да измие.
В едната си ръка държи картинка,
държи я здраво, не иска да я изпуска,
а в другата стиснало в юмрук стара снимка,
която иска да скъса, все едно е примка.
То тръгна, направи първите крачки -
дано по пътя си да няма пречки.
Дано тази малка душа оцелее.
Дано от живота да не полудее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Ламбева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....