18 авг. 2009 г., 21:12

Едно дете

659 0 0

Под мрачното небе,
на кръстопът стои дете,
объркано, ронещо сълзи -
то не знае по кой път да върви.
Бърза да реши накъде да поеме,
но по всичко си личи, че няма време,
сякаш бяга, сякаш няма дом,
търси нещо - може би подслон,
там, където може да се скрие
и своето минало с вода да измие.
В едната си ръка държи картинка,
държи я здраво, не иска да я изпуска,
а в другата стиснало в юмрук стара снимка,
която иска да скъса, все едно е примка.
То тръгна, направи първите крачки -
дано по пътя си да няма пречки.
Дано тази малка душа оцелее.
Дано от живота да не полудее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Ламбева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...