18.08.2009 г., 21:12

Едно дете

649 0 0

Под мрачното небе,
на кръстопът стои дете,
объркано, ронещо сълзи -
то не знае по кой път да върви.
Бърза да реши накъде да поеме,
но по всичко си личи, че няма време,
сякаш бяга, сякаш няма дом,
търси нещо - може би подслон,
там, където може да се скрие
и своето минало с вода да измие.
В едната си ръка държи картинка,
държи я здраво, не иска да я изпуска,
а в другата стиснало в юмрук стара снимка,
която иска да скъса, все едно е примка.
То тръгна, направи първите крачки -
дано по пътя си да няма пречки.
Дано тази малка душа оцелее.
Дано от живота да не полудее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Ламбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...