23 янв. 2016 г., 18:30  

Едно... и две... и...

720 1 0

Не идвай вече във съня ми!
Поиска да ме няма. Е, хайде тръгвай си! Върви!
Във ада сме сега. Броим: едно... и две... и три...
... забравяме, че с тебе вчера сме били.

Нали това от мен поиска?
Без теб, със теб... душата обща все кърви.
Нали присядам ти? Нали мечтата ни те стиска?
Е, хайде де, върви! Върви! Върви!

Смени ме. С друга пак опитай.
Изрече го, а аз за теб го пожелах.
Не бой се! В нея мен ще виждаш. И не питай
сила за това как в себе си събрах.


Е.И.
21.01.2016г 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Едно... и две... и... болка до безкрай 🇧🇬

Мило мое момиче, болиш.
Ти си моята половина,
а не пожела да полетиш...
В клетката стоиш си мърцина -
нещастните любови броиш... ...
723 2

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....