Едно... и две... и...

Не идвай вече във съня ми!
Поиска да ме няма. Е, хайде тръгвай си! Върви!
Във ада сме сега. Броим: едно... и две... и три...
... забравяме, че с тебе вчера сме били.

Нали това от мен поиска?
Без теб, със теб... душата обща все кърви.
Нали присядам ти? Нали мечтата ни те стиска?
Е, хайде де, върви! Върви! Върви!

Смени ме. С друга пак опитай.
Изрече го, а аз за теб го пожелах.
Не бой се! В нея мен ще виждаш. И не питай
сила за това как в себе си събрах.

Е.И.
21.01.2016г