2 окт. 2006 г., 13:47

Едно изстрадало сърце ...

1.5K 0 9
Понякога през дългата ,безоблачна нощ
чувствал ли се сам с плачещи без причина очи ?
Палил си в тъмното свещ
и мечтаел ли си за нещо отминало преди ?

Понякога шептял ли си името на Любовта,
без да знаеш защо , въпреки , че смисъл няма ...
Питал ли си се какво означава съня ,
който е само сън , а в душата ти оставя рана ?

Понякога молил ли си Бог да спре да те боли
и поне за мъничко времето да спре.
Клел ли си сърцето си с молба "Умри " !
или самотата всичко ти отне ...

Понякога стоял ли си сам сред мрака,
питайки се колко болка душата ти може да събере ?
Понякога ще ти го казвам , може тези думи за теб да не са утеха ,
но под Луната в същата Любов горя още едно изстрадало сърце ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Матеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....