* * * Едно красиво...
* * *
Едно красиво мъничко момиче
върви със своя татко за ръка.
И кой кого ли повече обича -
запитах се, когато ги видях.
Усмихнати и двамата вървяха,
излъчващи стремеж и чистота.
Дъждът валеше - локвите растяха,
а слънцето предсказваше дъга.
04 декември 1994 г.
гр. Варна
..............................
Посветено
ЧРД, батко! Желая ти всичко истинско, което не може да се купи, а за другото да имаш достатъчно средства.
И каквото и да става, някой някъде винаги ще ти желае добро...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Маринова Все права защищены
