Jan 21, 2009, 1:44 PM

* * * Едно красиво...

  Poetry
772 0 5

                    * * *

 

Едно красиво мъничко момиче

върви със своя татко за ръка.

И кой кого ли повече обича -

запитах се, когато ги видях.

 

Усмихнати и двамата вървяха,

излъчващи стремеж и чистота.

Дъждът валеше - локвите растяха,

а слънцето предсказваше дъга.

                                  04 декември 1994 г.

                                  гр. Варна

 

  ..............................

Посветено

ЧРД, батко! Желая ти всичко истинско, което не може да се купи, а за другото да имаш достатъчно средства.

И каквото и да става, някой някъде винаги ще ти желае добро...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...