10 февр. 2011 г., 22:18

Едно любовно обяснение

1.9K 0 2

Виж! В твоите ръце пораснах,

научих се да искам и да давам.

Пожелах те. И сама създадох

една планета, за да бъдем двама.

 

И всяка сутрин ведро слънце грее

в очите ми, където се оглеждаш.

Не искам нищо, имот, пари и злато,

щом имам теб… Аз имам всичко.

 

Целувай ме, докосвай ме, желай ме,

виж, в твоите ръце така треперя.

И пак ме гледай със невярващ поглед -

че тук съм, пожелах те и съм твоя.

 

Виж, с любовта ти промених се,

захвърлих страховете и лъжите.

Очите си затварям и рисувам

една планета, за да бъдем двама.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
    За мой ужас се оказа, че за доста дългото време, в което не бях писала, имам чувството че нивото ми е паднало доста.
  • Пред любовта няма непревземаеми крепости и невъзможни нещаПрекрасен стих!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...