10 февр. 2011 г., 22:18

Едно любовно обяснение

1.9K 0 2

Виж! В твоите ръце пораснах,

научих се да искам и да давам.

Пожелах те. И сама създадох

една планета, за да бъдем двама.

 

И всяка сутрин ведро слънце грее

в очите ми, където се оглеждаш.

Не искам нищо, имот, пари и злато,

щом имам теб… Аз имам всичко.

 

Целувай ме, докосвай ме, желай ме,

виж, в твоите ръце така треперя.

И пак ме гледай със невярващ поглед -

че тук съм, пожелах те и съм твоя.

 

Виж, с любовта ти промених се,

захвърлих страховете и лъжите.

Очите си затварям и рисувам

една планета, за да бъдем двама.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
    За мой ужас се оказа, че за доста дългото време, в което не бях писала, имам чувството че нивото ми е паднало доста.
  • Пред любовта няма непревземаеми крепости и невъзможни нещаПрекрасен стих!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....